вр.Шипка
Дял: Средна Стара Планина
Надморска височина: 1523м
GPS координати: 42° 44′ 54'' 25° 19′ 19''
На Шипка по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се разиграва една от най-решителните битки, предопределили победния изход на войната, донесла българската свобода след петвековно османско иго. Заедно с руските войски в сраженията са взели участие и около 6000 българи. На самия връх се издига Паметникът на свободата. Той е построен с волните пожертвования на българския народ. Открит е тържествено през 1934 г. Паметникът е висок 31,5 метра, до него водят 894 стъпала. Над централния вход гордо стои бронзов лъв. На останалите 3 страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета. В приземния етаж на паметника, под мраморен саркофаг се съхраняват костите на загиналите в битката герои. В останалите 4 етажа е изложена експозиция, която разказва за героизма на руските войни и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме. От последната площадка се открива панорамен изглед.
Първата битка при Шипка е на 17–19 юли 1877, в началото на Руско-турската война (1877–1878), при която руските войски установяват контрол над Шипченския проход, важен за връзките между Северна и Южна България.
След пресичането на Дунав в края на юни руското командване изпраща към вътрешността на страната един преден отряд, под командването на генерал Йосиф Гурко, който трябва да установи контрол над проходите в Стара планина. След като овладява Хаинбоаз и няколко съседни прохода, той се отправя към Шипченския проход, където има по-сериозно концентриране на османски войски - около 5 000 души под командването на Сюлейман паша.
На 17 юли Гурко атакува от север с четири дивизии. Двете флангови дивизии успяват да превземат предвидените позиции, но двете в центъра са отблъснати. На 18 юли той напада от южната страна, но основната атака към прохода отново е отблъсната, макар че руснаците превземат някои окопи. За 19 юли Гурко планира едновременна атака от север и юг, но в този ден османците сами се изтеглят от прохода и руските сили установяват контрол над него.
Въпреки че Гурко успява да овладее пътищата през Стара планина, основните руски сили са блокирани в продължителната обсада на Плевен. Османците правят няколко опита да си върнат Шипченския проход, за да изпратят подкрепления към Плевен, но без успех. В началото на 1878 те са окончателно отблъснати от прохода в битката при Шейново.
Втората битка при Шипка е на 21–26 август 1877, която се оказва една от най-важните в хода на Руско-турската война (1877–1878). При нея руските войски, включващи и голям брой български опълченци, удържат Шипченския проход срещу неколкократно превъзхождаща ги османска армия, опитваща се да открие пътя към обсадения Плевен.
През август 1877 Сюлейман паша, отстъпил в Тракия след Първата битка при Шипка, получава значителни подкрепления, прехвърлени от Албания. Той успява да превземе Стара Загора и настъпва с около 30 000 души и 48 оръдия към Шипченския проход, решен да го превземе, вместо да го заобиколи по някой по-слабо охраняван път. Идеята на Сюлейман паша била да се нанесе главен удар от изток, да се разсече отбраната и да се унищожат по части отбраняващите се войски.
След превземането на прохода през юли 1877 руските войски изграждат там защитни позиции. Генерал Дарожински разполага с около 5 000 души, разположени на три позиции - връх Свети Никола, Централния хълм и резерви между тези две точки.
На 21 август (9 август стар стил) османците подлагат на обстрел руските позиции и атакуват връх Свети Никола. Срещу предната позиция от изток действал Реджеб паша, а от юг - Шакир паша. Нападението е отблъснато и те се окопават на около 100 m разстояние. През деня на бойното поле пристигнал от Габрово Брянския полк
На 22 август (10 август стар стил) османците придвижват артилерията си на по-висока точка и обстрелват прохода, докато пехотата обхожда руския фланг.
На 23 август (11 август стар стил) османците нападат всички руски позиции, като основният удар отново е насочен към Свети Никола. Една руска част на Централния хълм започва да отстъпва, но са прехвърлени подкрепления и атаката е отблъсната.
На 24 август (12 август стар стил) от север идват на помощ 53-ти Волински пехотен полк, 55-ти Подолски пехотен полк и 56-ти Житомирски пехотен полк с което бранителите на Шипка нарастват на 27 000 души, като българските опълченци се изтеглени и изпратени във военния лагер при село Зелено дърво.
На 26 август (14 август стар стил) османската атака към Свети Никола успява да достигне руските окопи, но отново е отблъсната. В този ден пристигат още руски подкрепления и е направен опит за контраатака срещу османските позиции, но без успех. С това битката завършва, като двете страни остават на позициите си. Няколко седмици по-късно Сюлейман паша прави още един безуспешен опит да превземе прохода.
Третата битка при Шипка е на 13–17 септември 1877, при която Сюлейман паша прави последен неуспешен опит да превземе Шипченския проход и да открие пътя към обсадения Плевен.
След боевете през август руснаците непрекъснато укрепват позициите си, но получават ограничени подкрепления, заради продължаващата обсада на Плевен. На 13 септември Сюлейман паша започва артилерийския обстрел на руските позиции. Той продължава до 17 септември, когато той предприема фронтална атака срещу връх Свети Никола.
Османците превземат пърия ред окопи и се придвижват към върха. Генерал Фьодор Радецки, командващ отбраната, прехвърля подкрепления към Свети Никола и руската контраатака отблъсква османците от всички превзети позиции. Последвалите османски нападения също са отблъснати.
|
коментари ( 0 )
3 от 20 