Витоша

Обща информация
Витоша е уникална! За нея е писано много, с възхищение и респект! Въпреки това, посещавайки я, всеки път откриваме нещо ново и непознато. Най- дългата пещера в България, огромното растително богатство, уникалните каменни реки, изобилието на води близостта до столицата обясняват интереса към нея. Напълно закономерно тук е първата проява на организиран туризъм у нас, подбудена от родолюбивият Алеко Константинов. Днес планината се радва на най- големия поток от туристи в нашата страна.

Физикогеографски строеж
Витоша е част от Планско- завалската верига и е единствената куполна планина от вулканичен произход у нас. Оградена е от Софийската котловина (550мнв) от север, Пернишката (750мнв) на югозапад и Самоковската (1000мнв). На изток планината плавно прелива в Плана, а на запад Владайския проход я отделя от Люлин планина. На юг седловината Бука преспа и Добри дол я отделят от Верила. В тези си граници площта на планината възлиза на 311, 28 кв. км. Средната надморска височина е 1382м, което я нарежда на второ място у нас след Рила (1545м).
От дълго време се спори дали на Витоша е имало заледяване. Обект на тези спорове са каменните реки. Хилядите овални каменни блокове са струпани по част от речните долини, а дълбоко под тях се чува глухото бучене на водата. Днес в научните среди преобладава мнението, че те не са морени, а са резултат от специфично за планината изветряне на сиенитните скали. Не липсват и обекти за алпинизъм. Иначе малкият, двуглав връх Комините е добре познат на софийските алпинисти. По- рядко посещавани са скалите над Боянския водопад, а първенството държи източната стена на вр. Голям Резен, която е висока до 250м. Огромен интерес представлява Боснешкия карстов район в югозападните склонове на планината. Тук сложното нагъване на земните пластове е довело до образуването на 38 пещери, от които 35 са по поречието на р. Струма между селата Боснек и Чуйпетлово. По- известни от тях са Чучулян, Чичовци, Академик и снежнобялата пещера Пепелянката, пред която преди да влязат, старите пещерняци са оставяли обувките си. Безпорен фаворит, обаче е Духлата- най- дългата пещера в България. Нейните галерии са с обща дължина 18км, разположени на седем етажа с шест подземни реки. Пещерата е богата на малки езерца, сталактити, сталагмити, "балдахини", "драперии", "завеси" и множество причудливи образувания като Елата и Ръката на Тангра. В района има няколко карстови извора, от които най- голям е Врелото под вр. Богово коло. Най- известен е Живата вода, чието странно име не е случайно. Под земята този извор е свързан с неголяма празнина, която се пълни и оттича, давайки по този начин пулсирането на водната струя. От устата на каменния змей се чува гъргорене, далечно бълбукане и накрая с едно особено "полуизсвирване" водата се втурва навън. Тече известно време, след което намалява и спира. После всичко започва отначало и така до безкрай…сякаш водата наистина е жива! За този извор е писал още през 17 век турския пътешественик Евлия Челеби.

Растителност и животински свят
Не случайно Витоша е наричана "белият дроб на София". На територията на планината има над 1800 вида висши растения. Това е половината флора на България! 150 вида дървесни и храстови видове заемат над 50% от площта на планината. До 1500- 1700мнв е поясът на широколистните гори, а над него до 1900мнв е на иглолистните. По- нагоре, в субалпийският пояс е царството на хвойната, боровинките и алпийските треви. През пролетта и лятото поляните се превръщат в невероятно пъстър килим от треви и цветя- камбанки, иглики, минзухари, омайничета и теменужки, лютичета и много други… 52 вида растения попадат в Червената книга. Сред тях са снежното кокиче, жълтата и петниста тинтява, наваличето, планинския божур (витошкото лале), жълт планински крем, петров кръст, насекомоядна кръглолистна росянка, златистата кандилка и др. Въпреки, че планината е толкова "цивилизована" животинския свят е богат. Установени са 1800 вида безгръбначни, 10 вида земноводни, 12 вида влечуги и над 200 вида птици. Наред с по- дребните обитатели се срещат 50вида бозайници. В горите и по южните склонове има сърни, благородни елени и елени лопатари, лисици, диви свине и ограничен брой мечки.

Води
Витоша наистина е богата на води. Излизайки от платата и торфищата във високите части, пълноводните реки оформят множество красиви долини. Сред тях са златоносната Палакария, Куртова река (Вълчи дол), Селската река (Железнишка), Бистришка, Драгалевска, Владайска (с най- много каменни реки в басейна си) и Матница. На Боянска река, на по- малко от половин час под хижа Момина скала е Боянският водопад. От 15м водите на реката се хвърлят в подножието на отвесна скала, разпилявайки мъгла от ситен воден прах. През зимата водопада замръзва, и по ледените му кули често можем да видим алпинисти.